Как хистаминът влияе на мозъка

Запитвали ли сте се защо при непоносимост към хистамин изведнъж трябва да се борите с тревожност, депресия и пристъпи на паника?

Причината за това е влиянието на невротрансмитера хистамин върху вашата централна нервна система.

В края на 60-те години американският лекар д-р. мед. Карл Пфайфър от мозъчния биологичен център в Принстън разглежда въпроса дали причината за някои психологически разстройства може да бъде нарушен метаболизъм.

По онова време неговите с десетилетия проведени изследвания стигнали точно до този резултат. По време на работата си д-р Карл Пфайфър е измислил термина хистаделия. Хистаделия не означава нищо повече от това да страдате от високи нива на хистамина, който засяга централната нервна система.

Хистаминовата реакция в мозъка има огромен ефект върху настроението,
способността да се концентрирате и цялостната мозъчна функция.

Според експертните становища високият хистаминов статус винаги оказва влияние върху нервната система. Това е доказано и от интересно проучване, което всъщност е целяло да тества реакции на кожата към хистамин, но след това било установено, че настроението и емоционалното състояние на изследваните субекти оказват значително влияние върху тежестта на алергичната реакция.

Връзката хистамин и невротрансмитери

Нашият мозък непрекъснато получава сигнали от заобикалящата го среда чрез нашите 5 сетива. Но той не просто приема и обработва тези сигнали, а се нуждае от четири сложни системи, за да може информацията да премине през правилния канал и да бъде обработена.

Една от тези системи се нарича „хистаминергична система“. Тя е част от автономната нервна система и е отговорна за хомеостазата (саморегулация), т.е. регулира стимулите, които мозъкът ни получава. Следователно хистаминът участва в много регулаторни процеси, сред които циркаден ритъм, апетит, мотивация и концентрация, болка, емоции, сексуалност, регулация на другите невротрансмитери, реакция при стрес.

Самият хистамин е важен невротрансмитер, който засяга други невротрансмитери като
допамин, серотонин и норадреналин. Всички те споделят един и същ рецептор. Хистаминът работи в тясно сътрудничество с нашите невротрансмитери за добро настроение като GABA, допамин и серотонин. Така че хистаминът има голямо въздействие по отношение на неврно-психологични заболявания като депресия, тревожност и дори ADHD/ADD синдром на дефицит на вниманието с/без хиперактивност.

Как хистаминът попада в мозъка

Все още не е доказано дали със сигурност може или не може да се премине непокътната кръвно-мозъчна бариера от хистамина, произведен в тялото ви.
Как се получава излишък на хистамин в мозъка? Отговорът е, че мозъкът прави свой собствен хистамин.

Изследванията показват, че мозъкът произвежда хистамин в мастоцитите, но главно в
хипоталамуса в така наречените хистаминергични неврони. Веднага след като тези
неврони се стимулират, хистаминът се освобождава. От хипоталамуса хистаминът се
разпространява в други области на мозъка.

Когато хистаминът се свърже с рецептори в мозъка, той предизвиква силен
стимулиращ ефект, т.е. хистаминът свръхстимулира определени области на мозъка ни.
Последиците от това са депресия, тревожност и други психологически и когнитивни
разстройства.

Хистамин и главоболие

В мозъка също хистаминът може да причини разширяване на кръвоносните съдове. Ако това се случи с артериите на менингите, може да възникне главоболие. Този механизъм се обсъжда и при мигрена. Други възможни симптоми на непоносимост към хистамин, които могат да възникнат в
главата, са замаяност, замъглено виждане, гадене и повръщане. Някои пациенти също
съобщават за намалена концетрация и умора.

Ролята на метилацията

Излишъкът от хистамин в централната нервна система често е израз на нарушение в метилирането, така е и според д-р Уолш, ученик на д-р Карл Пфайфер, изследващ в Чикаго влиянието на хистамина върху възникването на депресии.
В мозъка за разграждането на хистамина е отговорен ензимът HNMT.