Непоносимост към фруктоза и малабсорбция на фруктоза: каква е разликата

В случай на непоносимост към фруктоза трябва да се прави разлика между генетичен ензимен дефицит (наследствена непоносимост към фруктоза) и дефект в транспорта на фруктоза (малабсорбция на фруктоза).

Генетично обусловена епоносимост към фруктоза

Фруктозата, погълната с храната, се метаболизира в черния дроб. В процеса на преобразуване е отговорен ензимът алдолаза В. Този ензим се локализира в клетките на черния дроб, бъбреците и лигавицата на тънките черва и ако е генетично силно увреден, перобразуването не може да се осъществи,  токсичните междинни продукти се натрупват и могат да увредят клетките. Хората с неоткрита непоносимост към фруктоза страдат от симптоми като диария, болки в горната част на корема, подуване на корема, като при тях съществува риск от необратимо увреждане на черния дроб и бъбреците.

Ако се подозира непоносимост към фруктоза, първата стъпка е да се тестват трите най-често срещани мутации на гена алдолаза В (A149P, A174D, N334K). Ако се открият две мутации, непоносимостта към фруктоза се счита за доказана.

Малабсорбция на фруктоза

В допълнение към непоносимостта към фруктоза проблемите с усвояването на фруктозата също могат да причинят непоносимост към фруктозата. Така наречената малабсорбция може да възникне след увреждане на тънкочревния епител, което да доведе до ограничен транспортен капацитет на транспортния протеин GLUT5 в лигавицата на тънките черва, това означава, че фруктозата се абсорбира недостатъчно там. В резултат на това фруктозата в дебелото черво, се разлага от бактериите там. Ферментационните продукти (CO2, метан, късоверижни мастни киселини, Н2) водят до симптоми като подуване на корема, метеоризъм и спазми в корема. Освен това молекулите на фруктозата имат осмотичен ефект и причиняват диария в много от случаите.

Тъй като водородът, образуван по време на ферментацията на фруктоза H2 навлиза в белите дробове чрез кръвния поток, малабсорбцията на фруктоза може да бъде дигностицирана с

помощта на Н2 дихателен тест. По време на процедурата 25 g фруктоза се разтварят в 250 ml вода (деца 1 g/kg телесно тегло). На интервали от 20 минути в продължение на 3 часа, се

измерва H2 концентрация във въздуха, който издишаме.

Много е важно преди да се извърши дихателния тест с фруктоза, първо да се изключи непоносимостта към фруктоза чрез генетичен тест. Експозицията на голямо количество фруктоза при хора с генетично обусловена фруктозна непоносимост може да доведе до животозастрашаващи метаболитни кризи.

Хората с малабсорбция на фруктоза показват значително по-ниски нива на фолиева киселина, също и дефицит на цинк. Поради това при пациенти с малабсорбция на фруктоза се препоръчва да се контролира балансът на микроелементите чрез многоелементен анализ. По този липсите могат да бъдат открити на ранен етап и да бъдат запълнени целенасочено.

Пациентите с малабсорбция на фруктоза имат значително повишена склонност към депресия.

Терапия

Разграничението между непоносимост към фруктоза и малабсорбция на фруктоза е от голямо значение за терапията. Единствената възможна и успешна терапия за генетично обусловена непоносимост към фруктоза е да се избягва фруктозата в храната. При кърмачета и малки деца на възраст до 2-3 години диетата трябва да се спазва стриктно. В случай на непоносимост към фруктоза, трябва да се помни, че трябва да се избягва напълно и сорбиол (Е420), тъй като тялото метаболизира сорбитола до фруктоза, а много диабетични продукти и диетични храни съдържат сорбитол.

При малабсорбцията на фруктоза пълното изключване на фруктозата не е препоръчително, тъй като това води до намаляване на количеството на GLUT5. Последващото включване на фруктоза може да предизвика поради това още по-силна проява на симптомите. Хранителният режим се състои в редуциране на храните, съдържащи фруктоза за кратък период от време, както и спиране приема на захарни алкохоли, особено на сорбитол Е420. Тъй като сорбитолът е много подобен на фруктозата и двата имат един и същ транспортен и метаболитен път, така сорбитолът блокира GLUT5 транспортера. Същевременната терапия на чревната лигавица е от първостепенно значение.

Източник: лаборатория IMD Berlin , geneticlifehacks.com