SIBO бактериален свръхрастеж в тънките черва- причини, симтоми и диагностика

­Какво е SIBO?

SIBO (Small Intestinal Bacterial Overgrowth) или в превод бактериален свръхрастеж в тънките черва е състояние, при което се открива завишено количество бактерии в тънките черва. Тънките черва са нормално домакин на доста малък брой бактериални видове и метаногени, които са по-точно археи, и също могат да имат отрицателен ефект върху стомашно-чревните функции в големи количества. Бактериите и метаногените произвеждат водород и метан, които могат да се измерят с дихателен тест за SIBO.

Симптоми при SIBO

Оригване, рефлукс

Раздут корем, спазми, газове

Диария и запек

Промяна в честотата на изхожданията

Непоносимост към въглехидрати

Умора и главоболие

Какво води до симптоми

Симптомите се проявяват най-вече при консумация на храни с високо съдържа ние на FODMAP (Fermentable Oligosaccharides, Disaccharides, Monosaccharides and Polyols), означава ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли – естествено срещащи се захари, които не се усвояват добре от тънките черва. Те се съдържат в някои плодове и зеленчуци, млечни продукти, зърнени прoдукти, бобови култури, инулин, пектин, подсладитeли.

Причини за SIBO

Намаленото производство на стомашна киселина и на жлъчни киселини са една от водещите  причини за SIBO. Често зад тези състояния може да се крият продължителен прием на антиацидни медикаменти,  хипофункция на щитовидна жлеза, възпалена чревна лигавица, понякога във връзка с болест на Крон или цьолиакия, заболявания на черния дроб и недостиг на микронутриенти, нужни за синтеза им.

Друга основна причина е нарушената чревна подвижност. При здрави хора червата се почистват няколко пъти на ден чрез прочистващи вълни, които са особено често през нощта. Ако пречистващите вълни липсват или ако са твърде малко, възходящите бактерии могат да успеят да колонизират тънките черва. Сред причините отново може да се крият хипофункция на щитовидната жлеза, но и дисрегулация на вагусния нерв като следствие от продължителен стрес, бърн аут синдром или дори физическа травма в шиен дял. Други възможни причини са хроничното възпаление на панкреаса (панкреатит), свързано с намалено производство на панкреатични ензими. Също още метаболитен синдром и диабет.

Всички тези възможности е необходимо да се отхвърлят или потвърдят от медицински специалисти, а работата върху тях е ключова за предотвратяване на рецидиви след изчистване на бактериалния свръхрастеж.

Диагностика на SIBO – дихателният тест

Използва се дихателен тест с разтвор на лактулоза, глюкоза или фруктоза, според целите на теста. Тестът се провежда лесно и е възможно да се направи и у дома и след това да се изпрати по пощата. Трябва да се има предвид предарителната подготовка от 24 часов хранителен режим и продължителността му от близо 3 часа. Тестовете са подходящи за диагностика, тъй като разтворът може да бъде разложен само от чревни бактерии, за да се образува водород и метан. Получените газове могат да бъдат измерени след това в „части на милион“ (ppm) в лабораторията.

Резултатът пристига под формата на времева диаграма, която може да се използва, за да се посочи къде са бактериите в тънките черва въз основа на изминалото време и увеличение. Това оказва решаващо влияние върху препоръките за терапия.

Измерване на сероводород

Тестът може да даде информация дали имате наличие на водород или метан в тънките черва, но той не може да засича сероводород. Повишените нива на H2S могат да доведат до възпаление на чревната лигавица и до симптоми като спазми, диария или запек в зависимост от това къде преобладава той. Обикновено за наличието на сероводород може да се отсъди след отрицателен SIBO тест и наличието на повече сулфатредуциращи бактерии във фецес теста.

Връзката SIBO и хисаминова непоносимост

SIBO се счита за възможна причина за наличието на вторични жлъчни киселини в изпражненията, синдром на раздразнените черва и чревна пропускливост.

Дисбиозата в тънките черва причинява възпаление и последващо освобождаване на хистамин. Ензимът DAO в тънките черва, който разгражда хистамин, се синтезира в ограничени количества  и не може да се справи с високият хистамин от дисбиозата. Хистаминът попада в кръвния поток през засегнатата чревна лигавица, причинявайки множество имунологични реакции. Възпалената чревна стена няма възможността да усвоява оптимално хранителните вещества, а лошото снабдяване с хранителни вещества в дългосрочен план може да доведе до допълнителни вторични състояния.

SIBO и метилация

Има много интересна връзка между метилирането и SIBO.

Метилирането е необходимо за производството на фосфатидилхолин, който подпомага жлъчните киселини. Жлъчните киселини регулират pH на тънките черва. Когато pH се промени поради ниски жлъчни киселини, се появява дисбиоза и SIBO.

Това може да се превърне в огромен проблем, тъй като SIBO намалява усвояването на витамин В12, а той е основно хранително вещество при метилирането.

Освен това, ако имате MTHFR и недостатъчен метилфолат, тялото ще използва холин за повторно метилиране на хомоцистеин в метионин, което ще изчерпи запасите ви от холин, необходим за производството на фосфатидилхолин.